Минало. — кн. 4. — 2023. — с. 7 - 19. В статията накратко е представена историята на аварите - степен народ създал през 568 година своя държава в Панония и Карпатският регион от идването им в Европа през 557 година до неуспешната обсада на Константинопол в съюз със Сасанидска Персия през 626 година. Използвани са всички налични извори, както и значителна специализирана научна...
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век), кн. 3 - Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2020. — с. 344 - 365. Статията е посветена на владетеля на Добруджанското деспотство от втората половина на XIV век, Добротица. Неговите владения обхващали областта Добруджа, днес на територията...
София, 1990. — 45 с. В книгата са дадени кратки исторически бележки за развитието на крепостта Туида - Цоида, намираща се край дн. Сливен в дн. Източна България от Античността до XII - XIII век, когато животът в нея прекъсва. В изданието е представен богат снимков материал.
София: Медицина и физкултура, 1983. — 74 с. В пътеводителят на български и руски език е дадена информация за музеите и историческите паметници на територията на град Нова Загора и околността, дн. Южна България от Праисторията до Ново време. В книгата е представен и богат снимков материал на откритите паметници.
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV), кн. 3 - Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2020. — с. 295 - 298. В това съобщение се прави анализ на някои извори за пребиваването на баварския херцог Ото III в Трансилвания, Българското царство и Галичкото княжество през 1307 - 1308 година.
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век), кн. 3 - Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2020. — с. 311 - 335. Подробен биографичен очерк за Момчил, българин по произход и наемник на различните политически сили на Балканския полуостров, успял през първата половина на XIV век да...
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). Кн. 3. Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2020. — с. 388 - 394. В статията са представени документи на латински език с превод на български език за дейността на учителя по славянска писменост в Дубровник от края на XIV век, Никола Българина.
Втори международен конгрес по българистика, т. 21 - Кирило-Методиевистика. Симпозиум. Доклади. — София: Издателство на Българска академия на науките, 1989. — с. 307 - 318. В статията се обръща внимание на църковното химнографско творчество, което оставя Климент Охридски, виден български църковен деец и книжовник от втората половина на IX и началото на Х век.
Palaeobulgarica / Старобългаристика. — кн. 1. — 2009. — с. 16 - 25. В статията се обръща внимание на значението и политическото значение на племето "уногундури", споменати от византийските хронисти патриарх Никифор и Теофан Изповедник, като част от прабългарите и предвождани от Органа и Кубрат. В тази връзка авторът предлага нова и коренно различна хипотеза от досега...
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). Кн. 3. Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН Проф. Марин Дринов, 2020. — с. 388 - 394. В статията са дадени на латински език и в превод на български език някои документи описващи дейността на Никола Българина, учител по славянска писменост в Дубровник в края на...
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). кн. 3 — Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", 2020. — с. 336 - 343. В статията се представя биографията на Райко, един от най-близките помощници и съратници на Момчил, български бунтовник и наемник, създал за кратко своя феодална държава в...
Васил Гюзелев. Седмокнижие за средновековната история на България (IV - XV век). Кн. 3. Българи и другоземци от средновековното време. — София: Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", 2020. — с. 299 - 310. В статията е представена биаграфията на сръбската принцеса Анна-Неда, съпруга на българския цар Михаил III Шишман и майка на наследилият го на престола нейн син, Иван Стефан.
Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. — София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2018. — с. 654 - 670. В статията се обръща внимание на династичните бракове на цар Георги I Тертер (1280 - 1292) с хановете на Златната орда в период, когато Българското царство е под хегемонията на татарите.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1960. — с. 521 - 533. В статията се бръща внимание на сведенията за протосеваст Прибо, български едър феодал от XIII век.
Шумен, 2022. — 370 с. Светлана Венелинова, Валери Григоров. Археологическата статистика и нейното приложение като метод и изследване на керамиката от неолитното селище до град Върбица, област Шумен. Иван Бабаджанов. Тракийски брадвички с протомета на животни от фонда на Регионален исторически музей - Шумен. Гергана Илиева, Христо Кузов, Михаил Христов, Надежда Карастоянова....
История - кн. 6 - 2006 - с. 44 - 59. Статията е посветена на външната политика и военните конфликти на тракийското Одриско царство, в неговият период на упадък през II в. пр. Хр. при владетелите Котис и Терес.
История - кн. 1 - 2007 - с. 21 - 33. Статията е посветена на политическата и военна история на тракийските племена в южната част на Балканския полуостров и Северозападна Мала Азия в периода на втората половина на II - 80-те години на I в. пр. Хр.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1960. — с. 369 - 380. В статията се обръща внимание на някои нерешени въпроси свързани с "Именника на българските ханове", исторически летопис представящ владетелите на прабългарите от легендарните епохи до VIII век.
Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц д-р Георги Н. Николов - София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2018 - с. 565 - 580. В статията се обръща внимание върху някои сведения от Морейската хроника за участието на куманите, като български съюзници във военно-политическите дела на Балканите през XIII век.
Българско царство. Сборник в чест на 60-годишнината на доц. д-р Георги Н. Николов. — София: Университетско издателство Св. Климент Охридски, 2018. — с. 202 - 216. В статията се дават множество примери за български продукти през Средновековието - занаятчийски и земеделски, които привличали вниманието на чуждестранните търговци.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов - София: Издателство на Българската академия на науките, 1960 - с. 357 - 368. Статията е посветена на материалната култура на славяни и прабългари на Долни Дунав през Ранното Средновековие.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов - София: Издателство на Българската академия на науките, 1960 - с. 283 - 300. В студията се разглеждат следните три въпроса - българо-византийските мирни договори през VIII век, източната граница на България в края на IX век и надписите върху месемврийската икона Богородица Умиление.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов - София: Издателство на Българската академия на науките, 1960 - с. 235 - 241. В статията се обръща внимание на руските походи от 907 и 944 година срещу Константинополол в контекста на българо-руските отношения.
Изследвания в чест на Марин С. Дринов. — София: Издателство на Българската академия на науките, 1960. — с. 615 - 627. Статията е посветена на отношенията между България и Византия по време на управелнията на българските владетели Тервел и Кормесий през първата половина на VIII век.
Варна, 2003. — 165 с. Обект на изследването са наименованията по бреговете на Българското Черноморие. Включва 700 статии за основните географски обекти. След всяка статия има и кратка библиография на съчинения, които са писали за съответния географски обект.
София: Царска Придворна печатница, 1911. — 30 с. В студията е обрънато внимание на две теми - въпросът за погърчването на българи и гръцките заемки от българската литература.
Български фолклор - кн. 4 - 2021 - с. 465 - 483. Статията разглежда представите за владетеля и неговото тяло според езическите възгледи на българите в епохата преди приемането на християнството.
Известия на Института за българска история. — т. 1-2. — 1951. — с. 190 - 216. Статията е посветена на отношения между прабългари и славяни в Българското ханство.
Македонски преглед. — кн. 3. — София, 1940. — с. 51 - 61. Статията е посветена на политическата криза, в която навлиза Българското ханство през VIII век.
София: Орбел, 2023. — 315 с. Насилията на старите и нови поробители и съпротивата на македонските българи. Новите бежански вълни от Македония и емигрантските организации. Предателствата и грешките на българските комунисти. Чужда подкрепа за борещите се македонски българи. Македонските българи в защита на своите човешки права. Изтъкнати водачи на македонските българи. Вдигането...
Богословска мисъл - кн. 1-2 - 2003 - с. 58 - 78. Статията се занимава подробно с въпросът къде точно се е намирала епархията на ранносредновековния български книжовник Климент Охридски.
Годишник на Софийския университет. Историко-филологически факултет. — т. XXIII. — ч. 1. — София: Печатница Художникъ, 1927. — с. 3 - 247. Историческата синтеза на Йорга. Византия. Румънският въпрос. Българи и румъни. Румъни или печенези? Факти и измислици.
Известия на Института за българска история - кн. 6 - 1956 - с. 359 - 405. В студията се обръща подробно внимание на разпространението на богомилската ерес в Западна Европа и случаите, когато тя е свързвана с българското етническо име.
Palaeobulgarica / Старобългаристика - кн. 3 - 2000 - с. 21 - 49. В статията се обръща подробно внимание върху сведенията на Дюканжовия списък за историята на българската църква - Преславската патриаршия и Охридската архиепископия Х - първата половина на XII век.
Велико Търново, 1977. — 170 с. Средновековната българска държава. Българо-сръбските отношения през Средновековието. Българо-руските отношения през Средновековието. Българо-маджарските отношения през Средновековието. Българо-куманските отношения през Средновековието. Българо-татарските отношения през Средновековието.
Велико Търново, 1977. — 170 с. Средновековната българска държава. Българо-сръбските отношения през Средновековието. Българо-руските отношения през Средновековието. Българо-маджарските отношения през Средновековието. Българо-куманските отношения през Средновековието. Българо-татарските отношения през Средновековието.
София, 2023. — 161 с. Състояние на проучванията върху стария железодобив в България. Брестница-Полето. Ранносредновековно селище с металургичен комплекс. Развитие на железодобива през Средните векове. Библиография. Фигури. Каталог.
Балканите и културата на балканските народи - т. 3 - София, 2003 - с. 200 - 205. В статията накратко се представя дейността на българския книжовник от IX и началото на Х век, Климент Охридски.
Ivan Dujcev. Medioevo bizantino-slavo. — Vol. IV. — P. II — 1996. — p. 75 - 81. Статията е посветена на грузино-българските връзки през Средновековието.
Traditio. — Vol. 25. — 1969. — p. 1 - 33. Статията се занимава с хронологията на управленията на владетелите на царство Иберия (дн. Централна и Източна Грузия) в периода III в. пр. Хр. - VI век.
София, 1948. — 213 с. П. Детев. Селищната могила Ясатепе в Пловдив. Д. Цончев. Антична могилна гробница при Оризово. Б. Геров. Почетната длъжност и титла тракарх. Д. Цончев. Старото селище при Брани поле. Л. Ботушарова. Антични паметници от България. Л. Ботушарова. Тракийското светилище при Дюлево. Д. Цончев. Кричим през Средновековието. Хр. Пеев. Еркерът в старите пловдивски...
Велико Търново, 1993. — 326 с. Коронясването на Иван Асен IV за цар и апанажът му в Преслав. Българската анонимна хроника от XV век и миниатюра № 2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Надгробният надпис от търновската църква "Св. 40 мъченици". Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. Кога цар Иван Александър е стъпил на търновския...
Велико Търново, 1993. — 326 с. Коронясването на Иван Асен IV за цар и апанажът му в Преслав. Българската анонимна хроника от XV век и миниатюра № 2 от Ватиканския препис на Манасиевата хроника. Надгробният надпис от търновската църква "Св. 40 мъченици". Ранни турски нашествия в българските земи и смъртта на цар Иван Асен IV. Кога цар Иван Александър е стъпил на търновския...
Исторически преглед. — кн. 3. — 1946-1947. — с. 350 - 359. В статията се търсят корените на легендата за "снопа пръчки", които синовете на кан Кубрат, владетелят на Стара Велика България трябвало да строшат, за да покажат единството си малко преди смъртта му.
Исторически преглед. — кн. 1 — 1966. — с. 120 - 127. В статията накратко се дава информация за сведенията на средновековните арменски източници за историята на българските земи през Средните векове.
София: Печатница П. Глушковъ, 1916. — 12 с. В брошурата се прави кратък исторически преглед на историята на Ниш, град днес на територията на Източна Сърбия, но до края на XIX век, населен предимно от българи.
София, 2021. — 448 с. Регистър на участниците в освободителните борби на българите в Македония, Тракия и Добруджа, получили българска народна пенсия през 1943 година.
София: Народна култура, 1967. — 197 с. В книгата в превод на български език са представени подбрани стихотворения от различните стихосбирки на един от най-големите американски поети на XX век, Карл Сандбърг.