Войнов М., Милев А. Латинско-български речник

Казанлъшка долина, 1937. — 753 с.Нуждата от един нов по-пълен и с по-голяма фразеология литинско-български речник се чувствуваше от ред години и то особено откак се засили изучаването на латински език в гимназиите и се създаде отделът по класическа филология в Софийския университет. Съществуващият досега латинско-български речник се оказваше в много случаи недостатъчен, особено при четене на автори, които не са предвидени в гимназиалната програма, като например Плавт, Теренций и др. С излизането на настоящия речник се задоволява тази нужда. Този речник, поради своите многобройни предимства, като по-голяма пълнота, фразеология, прегледност и ред други удобства (при глаголите е даден participium perfecti вместо supinum, което е по-добре за учениците; ясно са изтъкнати различнит значения на думите чрез употребата на букви и арабски цифри и т. н.), може да обслужва не само ограничените нужди на учащите се, но и по-широките изисквания на студентите по класическа филология, а също така и на студентите по история, поради обстоятелството, че съдържа от словния имот и на следкласически автори като Амиан Марцелин, Йорданес и др., които принадлежат отчасти към изворите на родната история. Всички тези предимства, вярвам, ще наложат скоро новия речник на всички нуждаещи се от латинско-български речник и ще направят излишно купуването на скъпи чуждестранни речници. Накрай трябва да изтъкна с особено задоволство, че двамата съставители на речника са не само българи, но и едни от първите възпитаници на Софийския университет по класическа филология. С настоящия си труд, за който заслужават пълна похвала, те дават едно отлично доказателство за качеството и стойността на нашето университетско образование и затова заслужават, и от това гледище, пълната подкрепа на всички.