София: Български писател, 1986. — 104 с.
Приказки.
Неволя.
Който не работи, не трябва да яде.
Сливи за смет.
Храни душа, да те слуша.
Баба Марта.
Дядо и ряпа.
Сит свекър, сита свекърва.
Мъж и жена.
Магаре боб яде ли?
Вардете се!
Няма да се сърдиш.
Гъргалчо.
Той да е жив и здрав.
Мързелан и орач.
Добър отговор.
Да не вярваш.
Ветрогончо.
Бърза работа — срам за майстора.
Наказаният умник.
Големанко.
Завистливият селянин.
Заслужена гощавка.
Наддумване.
,6 Косе Босе.
И аз съм като баща си.
,9 Клан-недоклан.
Кумчо Вълчо рибар.
Готованко.
В чувала.
Наказан съдия.
Кумчо Вълчо и овните.
Вълкът си остава вълк.
На гости.
,7 Двеста и двайсет хитрини.
Бърза работа.
Надбягване.
Кума Лиса кръстница.
Врабчо и Лиса.
Ежко Бежко и Баба Меца.
Седнал Заю да плаче.
Кон и лисица.
Отишла баба за дренки.
Цигулар.
Баба Меца и човекът.
Орехчето.
На сватба.
Задави се Меца.
Чудна свирка.
Умният бедняк.
При месеците.
Баба Меца и Заю Баю.
Котаран.
Кума Лиса и овчарко.
Хитрец и готвач.
Петльо и Врабчо.
Заю Баю и козарче.